It's ideal, oh
You need someone to tell you how to feel
And you think your happiness is real
There's so much more the world has to reveal
But you choose to be concealed
So you're somebody now
But what's a somebody in a nobody town
I don't think you even know it
So you're somebody now
But what's a somebody in a nobody town
You made enough to quit a couple years ago
But it consumes you
It's everywhere you go
And just the thought alone got you trippin'
Got you losing your mind
And I don't blame you
It's everything you know
But I own this time, this ain't new
Now I decide when we're through

I love, you love
This love
We're professional
I know, you know
We're sophisticated
At loving...
We're professional

What does it mean, oh
When your heart's already numb
You're professional
Won't treat it like it's personal
No, 'cause it's just love
It always makes it's way back around
It's dispensable
To fall is unacceptable
'Cause everything you've been through made you stronger
And every day you learn about yourself
And nothing really played out how it's supposed to
Depending on somebody else's wealth
But now you know the value of a dollar
And girl I make enough of it to spend
I love the way you've put yourself together
I love the way you make that body bend
For me again, oh yeah

I love, you love
This love
We're professional
I know, you know
We're sophisticated
At loving...

All of those nights you were up barely holding your own
Girl, you've got it made
Had you blaming yourself for when life did you wrong
Now, you've got it made
Getting rich to the drums of your favorite song
Girl, you've got it made
Because your freedom was here in this cage all along
Oooh, how did you drain all the soul from your eyes
How did you teach, teach yourself how to smile
In a world where your dreams can't be real, no
Every touch that you sell is a lie

I love, you love
This love
We're professional
I know, you know
We're sophisticated
At loving...
We're professional

Идеално е.
Имаш нужда някой да ти каже как да чувстваш.
И смяташ, че щастието ти е истинско.
Има още толкова много, което светът да ти покаже.
Но ти предпочиташ да си скрита.
Значи вече си значима?
Но какво е да си значим в град на нищожества?
Не мисля, че дори го разбираш.
Значи вече си значима?
Но какво е да си значим в град на нищожества?
Заработи достатъчно, за да спреш още преди няколко години.
Но този живот те поглъща.
Заобикаля те отвсякъде.
Дори мисълта за това те праща в ужас.
Губиш разсъдъка си.
И не те виня.
Това е всичко, което познаваш.
Но това време ми принадлежи, не е за пръв път...
Аз решавам кога ще приключим.

Аз обичам, ти обичаш...
Тази любов...
Ние сме професионалисти...
Аз знам, ти знаеш...
Ние сме обиграни...
В любовта...
Ние сме професионалисти...

Има ли значение,
щом сърцето ти е вече вледенено?
Ти си професионалист.
Няма да го приемеш лично,
не, та това е просто любов.
А тя винаги намира начин да се върне отново.
Тя е заменима.
Да хлътнеш, е недопустимо.
Защото всичко, през което си преминала, те е направило по-силна.
И всеки ден откриваш по нещо ново за себе си.
И нищо не се разигра така, както трябваше. 
Зависиш от парите на някой друг.
Но сега знаеш цената на парите.
И скъпа, аз печеля достатъчно, за да пилея.
Обичам начина, по който влизаш в образ.
Обичам начина, по който извиваш тялото си...
За мен, отново.

Аз обичам, ти обичаш...
Тази любов...
Ние сме професионалисти...
Аз знам, ти знаеш...
Ние сме обиграни...
В любовта...
Ние сме професионалисти...

Всички тези нощи, в които будуваше, едва свързвайки двата края...
скъпа, ти се справи.
Обвинявайки се за неправдите в живота ти.
Сега, ти се справи.
Забогатявайки върху ритмите на любимата ти песен.
Скъпа, ти се справи.
Защото твоята свобода винаги е била в тази клетка.
О, как успя да изцедиш цялата душа от очите си?
Как успя да се научиш, да се научиш да се усмихваш,
в свят, където мечтите ти не могат да бъдат реалност? Не,
всяко докосване, което продаваш, е лъжа.

Аз обичам, ти обичаш...
Тази любов...
Ние сме професионалисти...
Аз знам, ти знаеш...
Ние сме обиграни...
В любовта...
Ние сме професионалисти...