Вершина - Владимир Висоцки
Здесь вам не равнина, здесь климат иной –
Идут лавина одна за одной,
И здесь за камнепадом ревëт камнепад.
И можно свернуть, обрыв обогнуть,
Но мы выбираем трудный путь,
Опасный, как военная тропа.
Кто здесь не бывал, кто не рисковал, -
Тот сам себя не испытал –
Пусть даже в низу он звëзды хватал с небес.
В низу не встретишь, как ни тянись,
За всю свою счастливую жизнь
Десятой доли таких красот и чудес.
Нет алых роз, нет траурных лент
И не похож на монумент то камен,
Что покой тебе подарил.
Как вечным огнëм сверкает днëм
Вершина изумрудным льдом,
Которую ты так и не покорил.
И пусть говорят, да, пусть говорят,
Но нет, никто не гибнет зря...
Так лучше, чем от водки и от простуд!
Другие придут, сменив уют на риск
И непомерный труд,
Пройдут тобой не пройденый маршрут.
Отвесные стены, а ну не зевай!
Ты здес на везение не уповай,
В горах не надëжен ни камень, ни лед, ни скала
Надеемся только на крепость рук,
На руки друга и вбитый крюк,
И молимся, чтобы страховка не подвела.
Мы рубим ступени ни шагу назад
И от напряженья колени дрожат,
И сердце готово к Вершины бежат из груди.
Весь мир на ладони, ты счастлив и нем
И только немного завидуешь тем,
Другим, у которых вершина ещë впереди.
Върхът
Превод: Мария Шандуркова
Нe е равнината - тук климат е друг,
пропада лавина и свива пак студ,
и камък след камък реват в пропастта...
А можем по друг, по лекия път
да свърнем, да минем извън пропастта,
но ние избрахме опасния, трудния път.
Не си ли рискувал, не си ли бил тук,
не си изпитал своя дух.
Дори в низината да снемаш звездите с ръце.
Там няма да срещнеш за цял живот
съдба красива от този род,
толкова щастие там не ще те огрей.
Без рози червени, без траурен химн,
скалата над теб не е монумент,
която покоя на теб подари.
Високо в небето с брилянтна длан
върхът свети вечно във огън облян,
но него ти така и не покори.
И нека мълвят, да нека мълвят –
не мре напразно никой тук...
И по-добре от водка и от студ.
На смяна, знай, ще дойде друг,
сменил уют със риск и труд –
ще мине той мечтания маршрут.
Отвесни стените, не зяпай натам,
не чакай късмета от тебе желан,
не вярвай на камък, на лед и скали.
Надявай се само на здрави ръце,
ръце на приятел, на вбития клин,
моли се въжето над тебе да издържи.
Сечем стъпалата, ни крачка назад,
от напрежение краката болят,
сърцето готово да хвръкне само от гръдта.
Света е пред тебе, щастлив си и ням
и малко завиждаш за пътя избран
от други, които след теб ще достигнат върха.
© Мария Шандуркова All rights reserved.
