ВИК

          Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

Разбиха се вените на слънцето

и дойдох

в този близък, забравен предел,

за да ти напомня за нашето съществуване

между пеперудите от деня,

които добавят всичките мои години.

Колко е чисто тук!

Въздухът предвижда конструкцията на бъдещия поглед

и имам нужда да говоря,

защото твоята усмивка

само като сълза дойде до мен,

разкри цялата си красота и доброта;

от разстояние към зеленината

бял път до езерото води.

Никога не съм виждал такава белота,

красивата мечта за миг да бъде реалност –

оплоден е моментът.

Колко сме жестоки и егоистични

в този щастлив момент, защото все пак

сме смъртни, добрата дума

я унищожаваме с укор и презрение,

а ме мами и носи към тебе

от всичко най-красивата мечта.

Чудя се как, като толкова знаеш за космоса,

ти е чужд този близък момент?!

Заминаването ми е планирано

и примирам от страх и срам –

започвам да се съмнявам в самия себе си.

КРИК

                Автор:  Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

Ги пресекле вените на сонцето

дојдов

во тој близок заборавен предел

да те потсетам на нашето постоење

меѓу пеперутките од еден ден

што ги претураат сите мои години

Колку е туко чисто

воздухот на ја предвидува конструкцијата на идниот поглед

и имам потреба да ти зборувам

зашто твојата насмевка

само како солза пристигнува до мене

откри ја сета своја убавина и добрина

од големината врз зеленилото

бел пат до езерото води

никогаш уште не сум видел таква белина

најубавиот сон за миг нека биде стварност

оплоден е моментот

Колку сме сурови и себични

тој среќен миг, добар збор

зашто сепак смртни сме ние

го уништуваш со прекор, презир

а ме мами и носи кон тебе

од сите најубавиот сон

се чудам како толку знаеш за вселената

и колку ти е туѓ тој близок миг

Моето заминување е предвидено

и премирам од страв и срам

во самиот себе почнувам да се сомневам.

            Б.а. Стихотворението  е поместено в  двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016) и двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.

            Думи за автора

Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.