Имаше нощи, в които тъй студен бе вятърът,
че тялото ми потръпваше от студ,
ако просто се заслушах
в рева му отвъд прозореца.
Имаше дни, в които слънцето бе тъй жарко,
че всичките сълзи се превърнаха на прах.
И просто знаех, че
очите ми се пресушават завинаги.
Да плача спрях от мига, в който си тръгна.
И не помня къде, кога или как
и заличих всеки спомен,
който с теб сме имали. ...