Welcome to where time stands still
No one leaves and no one will
Moon is full, never seems to change
Just labeled mentally deranged

Dream the same thing every night
I see my freedom in my sight
No locked doors, no windows barred
No things to make my brain seem scarred

Sleep my friend and you will see
That dream is my reality
They keep me locked up in this cage
Can't they see that why my brain says rage

Sanitarium
Leave me be
Sanitarium
Just leave me alone

Build my fear of what's out there
Cannot breathe the open air
Whisper things into my brain
Assuring me that I'm insane

They think our heads are in their hands
But violent use brings violent plans
Keep him tied, it makes him well
He's getting better, can't you tell?

No more can they keep us in
Listen, dammit, we will win
They see it right, they see it well
But they think this saves us from our hell

Sanitarium
Leave me be
Sanitarium
Just leave me alone

Sanitarium
Just leave me alone

Fear of living on
Natives getting restless now
Mutiny in the air
Got some death to do

Mirror stares back hard
Kill, it's such a friendly word
Seems the only way
For reaching out again




Добре дошъл вкъщи (Санаториум)

Добре дошъл тук,където времето е спряло
Откъдето никой не си тръгва
Луната е пълна,сякаш никога не се променя
С етикет “Душевно болен”

Сънувам едно и също всяка нощ
Виждам своята свобода
Без заключени врати,без решетки на прозорците
Без нищо,от което мозъкът ми да изглежда белязан

Спи, приятелю, и ще видиш
Този сън е моята реалност
Държат ме заключен в тази клетка
Не виждат ли откъде идва гневът ми

Припев: Санаториум
Остави ме
Санаториум
Просто ме остави на мира

Външният свят поражда страха ми
Не мога да дишам свободно
Шепнат ми разни неща
Уверявайки ме, че съм луд

Мислят си, че умовете ни са в техните ръце
Но насилието поражда насилие
Дръжте го вързан, добре му се отразява
Ето, подобрява се, нали?

Не могат повече да ни задържат
Слушайте, по дяволите, ще победим
Те виждат и разбират всичко
Но мислят, че това ни спасява от нашия ад

Припев...

Страх от живота нататък
Инстинктите се събуждат
Бунтът се усеща във въздуха
Ще има смърт

Огледалото се взира втренчено
“Убивам”-каква приятна дума
Като че ли това е единственият начин
Да изляза “вън” отново