Wolf's Rain - Cloud 9

koe ga kikoeru
nakiyanda sora ni hibiku koe ga
kokoro no mato inuita

kimi ga ita natsu
oikake fuyu no owari o yuku
michibiite kureru no wa
ano hi kikoeta kimi no kotoba

fubuki no nioi
baion ni mazatta koushuha

omoide wa takusan aru kedo
furimukeba sore dake okurete shimai sou dakara
yamikumo ni sono michi wo susu n' da
asu wo inori nagara

kagirinai hateshinai kakegaenai yume ni
karitateru no wa nemureru yasei na n' da
ATE no nai kazaranai sukui no nai hibi o
arukitsuzukeru
bokura wa tabi no kodomo dakara

michibikareteiru no ka
nanika kara nigetsuzuketeiru no ka
(owarinaki sekai)
itsuka tadoritsuita toki
yume no tsuzuki ga mieru darou

kawaranai osorenai bokutachi no tsuyosa
zetsubou kara no hajimari te ni shita kara
wasurenai ubaenai tooi hi no kioku
chiisa na hone ga nokosareteru shippo

kagirinai hateshinai kakegaenai yume ni
karitateru no wa nemureru yasei na n' da
choujou noboritsumeta KURAIMAA no you ni
shifuku no basho e itsuka tadoritsukitai
arukitsuzukeyou
bokura wa tabi no kodomo dakara

koe ga kikoeru
nakiyanda sora no kanata de
kimi ga matteiru

--------

Облак 9

Чух глас да се обажда.

Глас, ехтящ през небето, спряло да плаче.

Бе изпратен през мишената на сърцето ми.

Преследвайки лятото, което прекарах с теб,

Минавам през края на зимата.

Думите, който чух от теб онзи ден,

Ме ръководят.

Мирисът на снежна буря,

Високи честоти примесени в хармония.

Има повече от достатъчно спомени, но,

Ако се обърна, мога да загубя също толкова.

Затова безгрижно тръгнах надолу по пътя,

Молейки се за утре.

Вятърът спящ вътре в нас ни води,

Към вечната, безкрайна, незаменима мечта.

Безцелните, просто, безпомощни дни,

Продължаваме да вървим към тях,

Защото сме децата на пътуването.

Значи си ръководен?

Продължаваш ли да бягаш от нещо?

(безкрайният свят)

Някой ден, когато достигнеш дестинацията си,

Ще си способен да види остатъка от мечтата си.

Непроменлива, безстрашна, нашата сила,

Имаме я от първия път на отчаяние.

Незабравими, незаменими, спомени за далечни дни,

Приказка с малка връзка останала.

Вятърът спящ вътре в нас ни води.

Към вечната, безкрайна, незаменима мечта.

Като катерач отправил се към върха.

Искам някой ден да достигна мястото на блаженство.

Затова ме остави да продължа да вървя,

Защото сме децата на пътуването.

 Чух глас да се обажда.

Отвъд небето, спряло да плаче:

„Чакам те!”