Александр Евгеньевич Гаврюшкин

http://www.stihi.ru/avtor/aeg49

***

Я открыт и душою и сердцем,

И не прячусь за свой псевдоним.

Жизнь на раны мне сыпала перца,

Наносила удар не один...

Хоть о прошлом частенько тоскую,

Подлым быть я уже не смогу.

Если с кем-то роман закручу я,

То семью всё равно сберегу.

Может быть не о том и не так я.

Но, увы, я такой, какой есть:

Не держался за женские платья,

Не ронял офицерскую честь.

Как и все в этом Мире я грешен.

Без грехов может жить только Бог.

На романах, увы, не помешан,

Обойти все соблазны не смог.

Бить, как слон, в чьей то лавке посуду,

Не могу, я не тот человек.

Россиянином был, есть и буду

Весь отведенный Богом мне век.

***

Поетичен превод: Генка Богданова

Аз съм открит  по душа и сърце,

и не се крия зад свой псевдоним.

Животът не ме е гладил с перце,

нанасял ми е удар не един…

За миналото макар  да скърбя,

подлец никога няма да стана.

Дори и „роман“  нов да завъртя,

със семейството си ще остана.

Може да не ви харесвам така,

но, уви, аз съм такъв и до днес.

Аз не държа женски фусти в ръка,

и пазя свойта офицерска чест.

Като всички тук и аз съм грешал,

безгрешен е само над нас Бога.

По „романи“ не съм полудял,

да отмина  съблазни не мога.

Да бъда слон сред чужда посуда

не мога, аз не съм такъв човек.

Руснак съм аз и такъв ще бъда

през тоз отреден ми от Бога век!

https://www.stihi.ru/cgi-bin/login/page.pl