с аромат на стар фотоалбум

Паркира Времето излъскан кадилак,
до ъгъла на „Пето авеню„.
Игра подава вън изящен крак
и излиза цялата в екрю.
Вървят до магазина за бижута.
Сватбен пръстен да си купят.
Животът казва им-На слука!
Играта на дърво почуква.
Отиват да празнуват в лунапарк.
На виенско колело се качват.
Играта с нейният изящен крак
и Времето, което я причаква.
А после лягат в сватбено легло,
от Играта, Времето, роклята съблича.
И тя се свива, малка, на кълбо
заспива времето, защото я обича.
Останаха на пода до леглото да лежат
костюма и в екрю като бронежилетка
и на Времето сакото сякаш клетка
в която паяците на страха пълзят..