Психотерапия — ★ — Дамян Дамянов

Напразно се измъчваш, докторе —
не е за тебе мойта болест!
Не е! И ти да беше бог дори,
едва ли би я махнал. Орис.
Съдба поетова — проклятие:
с душица — счупена двуколка —
да мъкнеш тежкото разпятие,
сковано от човешка болка…
Да мъкнеш всички мъки, радости
на този свят, ведно събрани,
във тази своя бричка яростна
и здрава пак да си остане…
Какво да правиш: зор, скрибучкане
по урвите във пек, в стихия…
Дорде разпадне се каручката…
Докарах ти я, поправи я.
Ти бършеш свойте три диоптъра
и се усмихваш, вдигаш рамо:
„За болен свят — ни цяр, ни доктори.
За впряг такъв — пирони няма.“
Тогава — сбогом. И след случката
разделяме се с теб: „Със здраве!“
Аз — със лъжата за каручката,
ти — с твойта си, — че я поправяш.