Ако можеше да бъда пеперуда,
щях на гроба ти да идвам нощем..
да го милвам щях до първите лъчи
със сълзите си нестихналите още
лицето бих ти мила, за да заблести
ако бях от момините сълзи част
току до тебе през тоновете кал
с ръцете си листвени сбрани в овал
да прегъръщам щях лицето ти аз
ако мъка бях, ако бях тъга и болка
с трите тях при тебе щях да дойда
тях в постеля върху гроба ти да сложа
и там да легна пречистена и кротка
но аз съм душа на неродено момиче
с лудостта на първа любов те обичам
тогава стъпвам по върха на вълните
и пърха от нежност в гърдите ми птиче
... и само понякога съм, само понякога ничия
когато не с крила, а с ръцете си те търся...
и вместо в аромата на борове от планините ти
аз в прегръдката на този свят се губя...