От скука или пък от страх,
от самота ли – сам не зная,
ала веднъж започнах шах
със себе си сам да играя.
С ирония или с тъга,
присъщи само на затворник,
отворих пъстрата дъска
и себе си строих отгоре.
Сам себе си – и чер, и бял.
Сам себе си – и цар, и пешка.
Сам себе си – ведно събрал
победата със свойта грешка.
А после? Как да ги следя?
С коя от двете половини?
Как себе си да победя?
От себе си как да загина?
Най-мъчен шах! Ужасен шах!
…И грохнал, оглупял и потен,
накрая сам си изкрещях:
– Туй шах ли е, или живот е?
Нима и там тъй раздвоен
на „чер“ и „бял“, на „цар“ и „пешка“,
човекът – онзи вътре в мен –
сам себе си не бие тежко
с най-непрощаваща ръка?
О, шах на самотата мръсна,
самоизтребваш ни така,
додето пъстрата дъска
не издържи и всичко пръсне!
МУЗИКАhttps://www.youtube.com/watch?v=ApCL2GomTD4