17 oct 2020, 17:04

Сезонът на смирените въздишки

3.6K 3 1
00:00
05:44

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ

 

Изпратих и последните писма,

с които да ти кажа сбогом –

изплакан стих в ръждивата асма.

И да си тръгна ми е трудно, много.

 

Боли ме, ала пътят предстои –

в неясната мъгла – почти зад хълма.

Събирам мислите си – две-на три,

И сянката си дълга мракът хвърля.

 

Животът все пак ще си продължи –

уроците му трябва да науча.

Как вярвах на прекрасните лъжи!

Но моят дом отдавна е заключен.

 

Добре че е до мене есента –

сезонът на смирените въздишки.

За прошка те целувам, след това

не ме търси – едва ли ще ти пиша.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Гъдулар 🇧🇬

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"