Oct 17, 2020, 5:04 PM

Сезонът на смирените въздишки

3.7K 3 1
00:00
05:44

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ

 

Изпратих и последните писма,

с които да ти кажа сбогом –

изплакан стих в ръждивата асма.

И да си тръгна ми е трудно, много.

 

Боли ме, ала пътят предстои –

в неясната мъгла – почти зад хълма.

Събирам мислите си – две-на три,

И сянката си дълга мракът хвърля.

 

Животът все пак ще си продължи –

уроците му трябва да науча.

Как вярвах на прекрасните лъжи!

Но моят дом отдавна е заключен.

 

Добре че е до мене есента –

сезонът на смирените въздишки.

За прошка те целувам, след това

не ме търси – едва ли ще ти пиша.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовна магия

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам".

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"