17 окт. 2020 г., 17:04

Сезонът на смирените въздишки

3.6K 3 1
00:00
05:44

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ

 

Изпратих и последните писма,

с които да ти кажа сбогом –

изплакан стих в ръждивата асма.

И да си тръгна ми е трудно, много.

 

Боли ме, ала пътят предстои –

в неясната мъгла – почти зад хълма.

Събирам мислите си – две-на три,

И сянката си дълга мракът хвърля.

 

Животът все пак ще си продължи –

уроците му трябва да науча.

Как вярвах на прекрасните лъжи!

Но моят дом отдавна е заключен.

 

Добре че е до мене есента –

сезонът на смирените въздишки.

За прошка те целувам, след това

не ме търси – едва ли ще ти пиша.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Любовна магия

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам".

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...