17 окт. 2020 г., 17:04

Сезонът на смирените въздишки

3.7K 3 1
00:00
05:44

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ

 

Изпратих и последните писма,

с които да ти кажа сбогом –

изплакан стих в ръждивата асма.

И да си тръгна ми е трудно, много.

 

Боли ме, ала пътят предстои –

в неясната мъгла – почти зад хълма.

Събирам мислите си – две-на три,

И сянката си дълга мракът хвърля.

 

Животът все пак ще си продължи –

уроците му трябва да науча.

Как вярвах на прекрасните лъжи!

Но моят дом отдавна е заключен.

 

Добре че е до мене есента –

сезонът на смирените въздишки.

За прошка те целувам, след това

не ме търси – едва ли ще ти пиша.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Най-красивото отсъствие 🇧🇬

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...