bogpan
122 el resultado
Когато Фуджи събира крилата на зимата,
виждам в далечния януари
диадемата на очите ти.
От шамисена лети
цвят на сакура – ...
  76 
това което ни събира и
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...
  71 
блуждаем между думите
снежинки в късна пролет
с предчувствие за пълно сърце
думи които ще научим
когато дъждът умие нашите тела ...
  62 
човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво ...
  183 
разпънат
между любовта и
тук
спасява единствено тъгата
копнеж в небесните градини
  641 
Хвърли студа
върху шапката си.
И да се обичаме.
Хвърли вина
върху сянката си. ...
  538 
дъждът гърми върху
чадъра ми
момиче се люлее
бясно
за да отреже ...
  620 
хората пристигат и заминават
(понякога и завинаги)
остава гълъбът
да среже времето
  731 
Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...
  682 
В края на зимата
голите клони на
мойте дървета
(разбрай, тези, които вижда
прозорецът) ...
  893 
Единственото, което ми остава
са тези есенни дъги,
жената със пуловер
в най-оранжев цвят и книга.
И ябълката скрита. ...
  1055 
Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера. ...
  840 
Там
светлината
(внимателно)
листи раздвижва.
На въздух ...
  943 
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
  1243 
Това се случва само
във Неделя.
Целувка и
цветя.
И между дланите е тясно. ...
  735 
По алеята със
седящите
(тази, която всички
познавате)
няма да срещна ...
  1096 
тя не се обърна
чаках я докато се скрие във стените
и улицата се изкриви
като въже без
начало но ...
  859 
Удряйте!
Грижливо или небрежно.
Нарочно.
Случайно.
Просто така. ...
  1269 
бебето
знае с
устни
(познава ли)
любимият ...
  886 
Опитах се
или така съм се родил,
(а може би и двете),
между морето да застана,
от светлината по-наляво ...
  902 
Във тази ранна утрин
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
винО се лее ...
  828 
***
това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят ...
  846 
Кой чука на вратата
тази нощ?
Недей отваря!
Във тази нощ луната e -
връх на нож. ...
  1810 
Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди ...
  844 
Набъбват пъпките на кестена -
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле. ...
  901 
Ахил бе войн. Достоен мъж.
( Омир бе първият
между слепците) Да
му е простено. Не
искаше война. ...
  1248 
Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река ...
  970 
Когато се завърна, Белен,
луната ще е цяла.
Ще прескоча оградата,
пред вратата ти ще застана
със сърцето си в ръце. ...
  877 
На Светослав Иванов - за повече чест.
Мъждее се. Вятърът стихва.
Нощта е спомен в зениците
след яростен пир.
Денят – косач. ...
  863 
малката жена не притичва
през празниците и не наднича
над раменете на едрите хора.
масите са твърде заети
цветята и любовта. ...
  1025 
Тази нощ сърцето ми е другаде.
Момичето слезе
под земята
със виолетки в кошницата.
Знам, че няма да е моя. ...
  1090  11 
Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател. ...
  1008 
Роден съм да пувам на плиткото,
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините -
в нощта е видим брега.
Три портокала, любов, ...
  1487 
И всичко е
Бел
и облият ти смях
около кръста
И ще валя ...
  845 
Пурпурната краска в мрака.
Момиче със латинки.
И улиците се разклащат
като диги.
На пръсти е морето. ...
  899 
Момичето, което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
политна... ...
  1448 
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо, ...
  1079 
Тя може да е есенна,
донякъде
и крем.
Но мисли в рози.
И сънува другаде. ...
  1433 
понеже
всичко е Изречено
земя да равни
окото
пипаш опипваш ...
  966 
как бързо се предаваме
пред мисълта
и сянката на утре
ни затрупва
а тръгнахме от място ...
  1327 
Propuestas
: ??:??