22 feb 2025, 17:03

Човекът, който открадна

496 2 5

 

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво
странно е защо продължават да пеят търговците на череши
(така оставаш по-самотен)
спомен издялан от камък върху частица
слънчева прах

 

избледняващия белег и
неотминаващата болка от светлината

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които намериха време и желание да пишат. AnabeII (Анахид Демирова) - не знам как ще ви прозвучи ,ако кажа,че всеки коментар е верен, когато се осланя на "наличното в себе си".
  • Четох го много пъти, когато излезе. Не го разбрах и не коментирах. Не знам, дали и сега уж съм го разбрала, но го видях като-катарзис, просветление, въздигане, вечно зеленото дърво като дървото на живота.. Песните на търговците, видях като църковна служба.. не съм сигурна за упокой или литургия. Но... май и при двете, човекът който дърпа мрежите към небето е два пъти по-самотен, защото щом църквата пее хората са причина за това, за добро или зло... Ако не бяха те причина, на земята щеше да е тишина-хармония. А погледнато от Небето, на земята всеки шум и движение е несамота. Финалът ми говори за нещо, което въпреки че съществува върху нещо временно, крехко и съкровено като слънчева прах, остава вечно, издялано на камъка. Избледняващият белег-катаризис, болката от светлината-трансформация и любов, от силата на която боли.. Прераждане. Смелост и глупост е вероятно този мой коментар, но... поне се опитах да видя и разбера, осланяйки се на наличното в себе си.
  • Замислихте ме!
    Много ми хареса!
  • "спомен издялан от камък върху частица
    слънчева прах"

    Приказно!
  • Красиво.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...