Chaoscore
31 el resultado
1974
2188
We barely remember, who or what came before this precious moment.
We are choosing to be here, right now. Hold on, stay inside...
This holy reality, this holy experience. Choosing to be here in...
This body. This body holding me. Be my reminder here that I am not alone in
This body, this body holding ...
We are choosing to be here, right now. Hold on, stay inside...
This holy reality, this holy experience. Choosing to be here in...
This body. This body holding me. Be my reminder here that I am not alone in
This body, this body holding ...
2685
1
2125
1
Аз гоня, ти бягаш. Глупава игра. Защо трябва да те гоня? Казваш "Защо не?". Защото не искам, ето защо. И пак не мога да спра. Тичам и тичам, а ти се подаваш с усмивка зад ъгъла и побягваш на някъде. Глупава игра...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...
1514
1620
2
1721
2
Какво би станало, ако можехме да докоснем вселената? Да променим един физичен закон? Какво бихме направили?
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...
1365
5
2209
1
За миг спрях да чертая. Пак за затвор някакъв говореха... Само това си мислят, бил съм в него. Майната им, техен си е, не им го искам. Те са слепи. Слепи, слепи, слепи... Погледнах през решетчицата за да се уверя. Дааа... Очите им още липсваха. Сигурно ги бяха загубили някъде. А дали чуваха? Едва ли ...
893
3
1698
1
2423
2
2827
3
Черни светлини
огряват безсърдечни очи.
Откъслечно разбираш
и мисли не подбираш.
С острие от думи ...
огряват безсърдечни очи.
Откъслечно разбираш
и мисли не подбираш.
С острие от думи ...
791
В диалог с есента
открих своята мечта.
Сред вихъра от листа
отивам на онези места.
Вярваш ли в него? ...
открих своята мечта.
Сред вихъра от листа
отивам на онези места.
Вярваш ли в него? ...
975
1923
2
2057
1
2066
1
2175
2
Отвори очи и пак сълзи,
сред криви образи и луди души.
И съня последен през зъби стисна,
вика и след това усмивка.
Очи, непомнещи сред спомени забравени... ...
сред криви образи и луди души.
И съня последен през зъби стисна,
вика и след това усмивка.
Очи, непомнещи сред спомени забравени... ...
901
5
Единственият затвор
Бягах като луд. Тичах през поредния прекалено дълъг коридор. Чувах ги... Десетки гласове със остри нокти и зъби, опитващи се да ме хванат. Следвах коридора, внезапен завой и започнах да се изкачвам по някакви стълби. Чувах как гласовете се отдалечават. Да! Успявах да им избягам, ...
Бягах като луд. Тичах през поредния прекалено дълъг коридор. Чувах ги... Десетки гласове със остри нокти и зъби, опитващи се да ме хванат. Следвах коридора, внезапен завой и започнах да се изкачвам по някакви стълби. Чувах как гласовете се отдалечават. Да! Успявах да им избягам, ...
1066
1117
1
1033
2
880
Господи, всичко се объркваше все повече. Можеше да се закълне, че това е най-отвратителния ден в живота му. Погледна за пореден път часовника си и установи, че Сам – най-добрият му приятел, с когото трябваше да обсъдят важна сделка, пак закъсняваше. Какво ли правеше сега? Най-вероятно нищо свързано ...
898
2
Imagine there's no heaven,
it's easy if you try,
no hell below us,
above us only sky,
imagine all the people ...
it's easy if you try,
no hell below us,
above us only sky,
imagine all the people ...
1784
2
Болка разцепваше черепа му и бавно го изваждаше от съня му. Ако изобщо можеше да се нарече сън… всичко го болеше. Не знаеше къде се намира, нито как се е озовал тук. Отвори бавно очи и се огледа. Всичко му се стори странно познато. Да, миналата година бе лежал в същата болнична стая, всичко си беше ...
974
3
СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...
1703
1
Лудост
Тишина... Мрак... Отново сам...
Отново? Да, отново. Беше свикнал със самотата, беше прекарал целия си живот лутайки се из нейния затвор, но все пак се чувстваше ужасно. Нямаше желание за нищо, чувстваше се като стаята в която се намираше – празен, безмълвен, без нищо, което да предложи на све ...
Тишина... Мрак... Отново сам...
Отново? Да, отново. Беше свикнал със самотата, беше прекарал целия си живот лутайки се из нейния затвор, но все пак се чувстваше ужасно. Нямаше желание за нищо, чувстваше се като стаята в която се намираше – празен, безмълвен, без нищо, което да предложи на све ...
1150
6
1990
10
2310
5
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
