Черни светлини
огряват безсърдечни очи.
Откъслечно разбираш
и мисли не подбираш.
С острие от думи
отвори малки рани,
но дълбоки и болят,
и гледа тайно сълзи да горят.
С пелерина тъмна покриваш
и мечти дълбоко скриваш.
Със смях смеха убиваш...
И човешкото в човека взимаш.
© Цветан Иванов Todos los derechos reservados