Господи, всичко се объркваше все повече. Можеше да се закълне, че това е най-отвратителния ден в живота му. Погледна за пореден път часовника си и установи, че Сам – най-добрият му приятел, с когото трябваше да обсъдят важна сделка, пак закъсняваше. Какво ли правеше сега? Най-вероятно нищо свързано със пътуване към мястото на срещата им. Огледа се пак. Хора притичваха насам-натам, всеки гледаше своята работа и бързаше нанякъде.
Имаше някакво лошо предчувствие. Предположи, че е притеснение за въпросната сделка, и го остави настрани. Извади телефона си и получи поредния удар от този садист, наречен съдба. Батерията беше паднала. Нов бърз оглед. Наблизо имаше телефонна кабина. Забърза се към нея, тази среща трябваше да се състои на всяка цена. Нервите му бяха опънати, а от слушалките в ушите му не звучеше нищо, което можеше да го успокои. Някакво момче също се беше забързало към същата кабинка. „За какво пък му е на него толкова много телефон, ще потрае малко” помисли си той. Изблъска го ...