ХЕРОН (Борис)
17 200
4 ene 2007, 22:08

* * * 

  Poesía
835 0 3
Земи безкрайни, мен простете,
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.

Камбана траурна забива,
със меден звън кънти навред
сянка, като птица лекокрила,
скита, търси спомени безчет.

„О, земя” през зъби странникът процежда,
„Земя на тленни грях и гняв,
Умира всякоя надежда,
Когато Блян и вопъл заедно вървят... "

© Борис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??