MopraHa
6 el resultado
Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...
  162 
Надвисват буреносни облаци,
сърцето ми се свива -
калинка в плисналия дъжд.
Красиви думи, режещи простора,
и ни една-едничка, ...
  893 
Беше ранна утрин. Хладният ветрец докосваше повърхността на езерото и караше падналите върбови листа да затанцуват. Нямаше слънце, оловно сиво небе беше надвиснало заплашително и щеше да смаже под напора си тънките избуяли тръстики.
Едно малко момиче стоеше на един прогнил и забравен кей, поклащаше ...
  1157 
Чаках те,
от толкова време те чаках, че дори не помня от кога, още от времето, когато време не съществуваше и сезоните не бяха четири, а десетки - сезонът на падащите дъждове, когато в локвите танцуваха мехурчета и не знаех, че в оркестъра на жабите някаква принцеса е открила своя омагьосан принц, с ...
  1426 
Тя дълго не можеше да заспи. Въртеше се в жълтите си чаршафи на пеперуди и четеше поредното фентъзи. Телефонът и иззвъня. Екранът изписа името му - някак си знаеше, че е той, но... чак толкова късно...
- Ало...
- Какво правиш? Аз такова... само да те чуя.
- Добре съм, кажи?
- Искаш ли...? - той се з ...
  1352 
Стоях провесена на парапета. Очите ми потъваха в междустълбищното пространство и нe виждаха нищо. Времето около мен беше спряло или по-скоро аз бях спряла за времето в една дупка от безкрайността.
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...
  1009 
Propuestas
: ??:??