3 jun 2009, 17:34

Дъжд

  Poesía
1.3K 0 8

Надвисват буреносни облаци,

сърцето ми се свива -

калинка в плисналия дъжд.

Красиви думи, режещи простора,

и ни една-едничка,

дето топли.

 

Студени капки жулят кожата,

за да забравя,

гръм глуши ушите ми,

за да не чувам

как

любовта се дави.

 

С боси крака стъпвам из локвите

да отмия пясъка от ходилата си,

останал от пустинята на твоя живот.

 

Вали...

Дъжд...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Северинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...