Тя дълго не можеше да заспи. Въртеше се в жълтите си чаршафи на пеперуди и четеше поредното фентъзи. Телефонът и иззвъня. Екранът изписа името му - някак си знаеше, че е той, но... чак толкова късно...
- Ало...
- Какво правиш? Аз такова... само да те чуя.
- Добре съм, кажи?
- Искаш ли...? - той се запъна от вълнение - Искаш ли да заминем, да зарежем всичко и да започнем наново? Искаш ли да си направим дете, да бъдем семейство?
- Ти си пиян!
- Знам, че съм пил, но знам и че говоря истината. Моля те - кажи, искаш ли?
- Искам да спя! - и затвори.
Разговорът се повтори още няколко пъти. Той я увещаваше, рисуваше красиви картини на бъдещето им. Не го познаваше такъв, а онзи ден се бяха разделили твърде грозно. Изключи телефона, но така и не можа да заспи. Излезе навън - топла декемврийска нощ, осеяна с безброй звезди - нещата се променяха, нали така? Дори зимата вече е пролет, защо и той да не се беше променил? Глупости - хората не се променяха освен на външен вид. А само колко искаше да е ...