paloma66
171 el resultado
Онази бедна стая помня още.
Два стола. Маса. Скърцащо легло.
И малък жълт прозорец... Колко нощи
почуквах на студеното стъкло.
Там търсех всяка нощ една надежда. ...
Два стола. Маса. Скърцащо легло.
И малък жълт прозорец... Колко нощи
почуквах на студеното стъкло.
Там търсех всяка нощ една надежда. ...
1025
9
Защо така в живота ни
внезапно
връхлита зима -
зла и бяла.
И димят ...
внезапно
връхлита зима -
зла и бяла.
И димят ...
826
8
Пристъпвам по окапалата шума,
намокрена от есенния дъжд.
И някаква мелодия без думи
в душата ми се ражда изведнъж.
Така е просто. И така велико ...
намокрена от есенния дъжд.
И някаква мелодия без думи
в душата ми се ражда изведнъж.
Така е просто. И така велико ...
813
1
7
Добре! Признавам. Провалих се с трясък.
И никъде и в нищо не успях.
Един налудничав, безумен крясък
надига се у мен. И ме е страх.
Но не точете зъбите си хищни. ...
И никъде и в нищо не успях.
Един налудничав, безумен крясък
надига се у мен. И ме е страх.
Но не точете зъбите си хищни. ...
1370
3
Дойде, възседнал белия си кон.
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг надникна в бедния ми дом
и отлетя в галоп по пътя прашен.
А толкова го чаках! Нощ и ден, ...
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг надникна в бедния ми дом
и отлетя в галоп по пътя прашен.
А толкова го чаках! Нощ и ден, ...
851
6
Сама съм без тебе, сама съм и с тебе...
Сама като тази Луна.
В сърцето си всички любови погребах,
но пак си останах жена.
И пак съм готова във теб да се влюбя. ...
Сама като тази Луна.
В сърцето си всички любови погребах,
но пак си останах жена.
И пак съм готова във теб да се влюбя. ...
1004
1
2
Върни се, Господи, при хората!
И приеми венеца трънен.
Върни се. Натежа умората.
И корабът ни ще потъне.
Върни се, Боже! Лошотия ...
И приеми венеца трънен.
Върни се. Натежа умората.
И корабът ни ще потъне.
Върни се, Боже! Лошотия ...
1402
11
Когато дълго време бил си слаб
и тежък камък на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после да те изгризат до кости.
И болката до дъно си изпил. ...
и тежък камък на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после да те изгризат до кости.
И болката до дъно си изпил. ...
1373
8
На Димитър Никифоров с обич
Аз пак дойдох. На прага на душата ти
стоя несмело. Като пред светиня.
И грешна. И виновна. И очакваща
да видя въглен в пепелта изстинала. ...
Аз пак дойдох. На прага на душата ти
стоя несмело. Като пред светиня.
И грешна. И виновна. И очакваща
да видя въглен в пепелта изстинала. ...
1342
2
9
Недей!
Не ми прощавай нито ден.
И нито миг от нощите, в които
ти си писал стихове за мен,
а аз по чужди пътища съм скитала. ...
Не ми прощавай нито ден.
И нито миг от нощите, в които
ти си писал стихове за мен,
а аз по чужди пътища съм скитала. ...
1158
2
13
Като грохнали тъжни старици
край обраслия в бурени път,
скрити зад подивели лозници,
запустелите къщи мълчат.
Закованите, прашни прозорци, ...
край обраслия в бурени път,
скрити зад подивели лозници,
запустелите къщи мълчат.
Закованите, прашни прозорци, ...
2188
11
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
