8 may 2011, 12:00

Букет от истини 

  Poesía
1371 0 3

Добре! Признавам. Провалих се с трясък.

И никъде и в нищо не успях.

Един налудничав, безумен крясък

надига се у мен. И ме е страх.

 

Но не точете зъбите си хищни.

Спестете и ехидния си смях.

Не седнах на трапезите ви пищни,

но пак по-истински от вас живях.

 

Ръцете си със злато не накичих,

но не закичих и душата с грях.

Аз цял живот след ветровете тичах

и скъп букет от истини събрах.

 

Бодлив букет. Но няма да отстъпя

ни стрък дори на никого от вас!

Не се перчете с дрехите си скъпи.

Нагоре погледнете!

Там съм Аз.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??