8 may 2011, 12:00

Букет от истини

  Poesía
1.6K 0 3

Добре! Признавам. Провалих се с трясък.

И никъде и в нищо не успях.

Един налудничав, безумен крясък

надига се у мен. И ме е страх.

 

Но не точете зъбите си хищни.

Спестете и ехидния си смях.

Не седнах на трапезите ви пищни,

но пак по-истински от вас живях.

 

Ръцете си със злато не накичих,

но не закичих и душата с грях.

Аз цял живот след ветровете тичах

и скъп букет от истини събрах.

 

Бодлив букет. Но няма да отстъпя

ни стрък дори на никого от вас!

Не се перчете с дрехите си скъпи.

Нагоре погледнете!

Там съм Аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...