8 may 2011, 12:00

Букет от истини

  Poesía
1.6K 0 3

Добре! Признавам. Провалих се с трясък.

И никъде и в нищо не успях.

Един налудничав, безумен крясък

надига се у мен. И ме е страх.

 

Но не точете зъбите си хищни.

Спестете и ехидния си смях.

Не седнах на трапезите ви пищни,

но пак по-истински от вас живях.

 

Ръцете си със злато не накичих,

но не закичих и душата с грях.

Аз цял живот след ветровете тичах

и скъп букет от истини събрах.

 

Бодлив букет. Но няма да отстъпя

ни стрък дори на никого от вас!

Не се перчете с дрехите си скъпи.

Нагоре погледнете!

Там съм Аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....