poetry_gn
7 el resultado
И спомням си, за мене беше всичко,
и огъня, водата и смърта.
За мен бе и небето и земята
без теб потъвах в нищета.
Но спомена изчезва, избледнява, ...
  472 
Накъде в галактиката две звезди,
от сътворението разделени,
пътуват по безкрайния си път,
за неизмерно дълго време.
Разделят ги безброй години ...
  515 
Загубих ли те? Бях ли те намерил?
Въпроси си задавам всеки ден.
Бях ли влюбен? Май че съм забравил.
Със всеки миг отдалечавам те от мен.
Опитах да те стигна всякак, ...
  558 
Червено в жълто преминава,
но тъй горещо пак остава.
Бели пламъци изгарят,
сякаш в пепелта звезди изгряват.
Бял лист с мастило напоен, ...
  474 
Попитаха ме за какво мечтая нощем,
Когато сън не ме наляга.
И за кого си мисля сутрин,
Щом всеки мрак от светлината бяга.
Попитаха ме как се справям, ...
  644 
Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.
И ме кара пак да се замисля, ...
  648 
Разкажи ми, за мен, за нас, за всичко.
Позволи ми да те разбера.
Покажи ми как видя света.
Да те разбера, така, от любопитство.
Забрви какво сме преживели, ...
  618 
Propuestas
: ??:??