Накъде в галактиката две звезди,
от сътворението разделени,
пътуват по безкрайния си път,
за неизмерно дълго време.

Разделят ги безброй години
пътуване в безкрайната вселена.
Не се познават и не са се срещали,
ала съдбата им е сякаш предрешена.

Горят във пламъка самотен,
забранени са всякаш в тъмнината,
очакват те деня бленуван,
избавящ ги от рутината.

С годините минава вечността,
но не забравят те мечтата.
В стремежа им да се достигнат,
изглежда бавничко успяват.

И ето на това пътуване 
вече вижда му се края.
Почти пристигнаха, почти успяха,
за тях готов е вече рая.

Сблъсъкът е неизбежен.
Вече могат да усетят.
Мигом пъкала безбрежен,
успяват сякаш да забарвят.

Но трепват тъй, от колебание,
изгубват правилния път
и многовековното старание
пропада във последния момент.

На милиметри те се разминават.
Да се докоснат не успяват.
Започва бавното отдалечаване.
Потъват сякаш в съжаление.

Отново няма да се срещнат.
Остава маката надежда,
че след вечността, накрая,
щастието в спомена остава.