4 ene 2018, 0:07

Сам

988 2 1

Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.

 

И ме кара пак да се замисля,
безпокойство може би навява,
но май че става ми приятно,
да съм сам със себе си за кратко.

 

В началото болеше малко,
може би от страх дори.
Но вече става ми забавно,
да няма вечно други.

 

От какво ли аз съм се страхувал.
Може би че щом отида си,
ще изгубя себе си
и така и няма да се  върна.

 

Ще се повтори отначало
пътят към разочарованието.
И за накрая може би останало 
ще се завърне отчаянието.

 

И си казвам за пореден път,
че ще ми бъде за последно.
Но май че за пореден път,
положението ще е безнадежно.

 

И защо изобщо се опитвам,
да се отърва от самотата?
Щом на края пак оставам,
сам, дълбоко в тъмнината.

 

Ще си остана сам. 
Без предателства и без промени.
И ще гледам отстрани,
света със глупавите му проблеми. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Николаев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...