simona-varbanova
5 el resultado
Тя е съвършена. Толкова нереална. Вървиш към нея, протягаш ръка да докоснеш изяществото и... тя изчезва. Образът ù остава жив в съзнанието ти, а наоколо цари мъртва тишина. Гробна, демонична. Изведнъж стенания отекват. И тя отново се появява като мираж. Стои там, заровила нозете си в снега и плаче б ...
  596 
Щастливият край е мечтан от всекиго, нали? Онази тържествена целувка и вечна любов. Но какво се крие зад приказното щастие, зад обещанията и надеждите?
.................................................................................................................................................... ...
  592 
Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вър ...
  2160 
Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол. В очите блести желание, контролът над тялото е ...
  731 
Самотната пейка
Подухваше лек ветрец. Голите клони на дърветата мързеливо се полюшваха. Студът полепваше по кожата ми и я караше да настръхне. Навън бе пусто. По алеята вървяхме само аз и разпилените ми мисли. В ума ми бяха толкова неща. Едни- глупави и детски, други-сериозни, неизбежни. Мислех си з ...
  781 
Propuestas
: ??:??