Изчакай утрото на смелите.
Изчакай, да превземат болката ми
и никога няма да погледна дъжд.
А дъждът падаше нежно над града,
породен от внезапна нужда,
сляпа ярост, страст, транс-разум,
съвършенство... абстрактност,
мета-тишина... огледално виждане,
пулс, прах, мозъчен форсаж,
усет в упорство...
корони, кораби и божества,
усмивка под раните, очи ...