Мисли
Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата.
Вълни от мисли се разбиваха в брега на самотата, който ни поглъщаше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веирас Йердна Todos los derechos reservados
