Мисли

18 jul 2021, 13:33

Poesía » Verso libre

399 0 0

Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата.
Вълни от мисли се разбиваха в брега на самотата, който ни поглъщаше.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Мисли

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas