Кака Надка Влезе сама в кръга и застана в центъра му. Прибра ръце до тялото си и вдигна глава нагоре към небето. После много бавничко започна да се върти на дясно по часовниковата стрелка. На няколко пъти спираше за около минута. Завъртя се на 360 градуса. След това отвори очи и повика Ная. Аз продължавах да си говоря, но в този момент усетих, че оттатък на линията няма никой. Повиках Боян, но – тц. Линията се беше разпаднала. Покритието го нямаше никакво. Нито една чертичка не светеше. Побутнах Ная да не гледа мен, ами да види, че жената я вика. Не ми беше сега до Боян. Отказах се да го набирам пак или да мисля по въпроса за разпадналата се връзка. Аз останах вън от кръга.
Ная влезе при кака Надка носейки в ръка дървения капак от бъчва. Онзи дето се чудех за какво ни е. Двете седнаха на него опряха гръб о гръб и с крака бавно започнаха да се въртят пак на дясно по посоката на часовника. Въртяха се бавно около петнайсетина минутки. После Ная стана и дойде при мен. Каза, че нищо не чувства и нищо не е усетила. Освен това, как гърба на кака Надка, който бил много топъл дори парещ около зоната на гръбнака й, за разлика от нейните плещи, които били ледено студени. Личеше й обаче че е развълнувана.