17 jul 2020, 13:28  

Ная в лоното на Афала - към част 5 

Collage » Otros
1235 4 3

© Ирен Todos los derechos reservados

 Колкото до Афала той наистина искаше нещо да ми покаже или каже, но аз така и все не разбираха какво. Но след няколко гмуркания схванах че не е само дъното на пещерата. За това и на едно от изплуванията попитах Ирен, но и тя не можа да предположи какво ли е намислил моя подводен екскурзовод. Вече пети или шести път се гмурках с него. На долу ме дръпваше като се хващах за перката му. Започвах ли да се опитвам да изплувам той минаваше под мен и ме избутваше на повърхността. До тук друго разбрах не разбрах но пък ми стана ясно как делфините помагат на себеподобните си в нужда. Или пък на човеците удавници - за което само бях слушал и чел.

А долу… долу си беше доста тъмничко. Може би ако ги нямаше няколкото отвора към морето и най-вече големия,  щеше да си е почти непрогледен мрак. Температурата и тя бе доста по-ниска от тази на повърхността. Но за няколко секунди присъствие в пещерната дълбина се изтрайваше. Дори не ми се разтракваха зъбите. Та някъде на шестото гмуркане Професорът откри, че съм един калпав провинциален човешки колежанин. Щото то нали според Хемингуей „ Всичко което е далеч от морето е провинция!” Че може би разбра животинчето – как аз сам няма да схвана, защо ме води толкова настойчиво до дъното и реши да ми даде практическа подсказка. Щом последния път стигнахме долу той елегантно ме поизтика с тялото си в страни. Почти легна в средата на езерното дъно и пусна няколко мехура от дихателния си отвор. Веднага след което започна да си клати главата нагоре-надолу и да чатърка. Пък аз нали тялото ми беше в отрицателна плавателност лежах до него на дъното и си бе съвсем нормално като реакция бе да проследя мехурчетата които изплуваха нагоре. Едно от тях даже имаше интересна форма на геврек. Гледах ги всички останали как се въртят, трепкат, пулсират и пробляскват. Бяха като весели въздушни сърчица, които се издигаха към повърхността. Вдигнах глава, за да им се порадвам… Иии… Направо онемях. На повърхността светлееше нещо и то в изключително правилна форма. Ама какво ти светлеене – то направо си светеше. Приличаше на осемлистна водна лилия. Тези дето им казват лотос. Само че листата на тази първо бяха огромни и второ не бяха от растителна материя а от светлина. Беше страхотно! Красиво и мистично – от всякъде. Захласнах се. Даже забравих, че не съм риба и трябва да излизам да дишам. Чак когато порива за чист въздух ме напъна здраво в дробовете, замахах с ръце и крака. Делфина бързо мина под мен и ме избута за пореден път на повърхността. Щом излязох отгоре се огледах и разбрах от къде е тази приказна красотия. Светлината идваше от дъговидните слюди, или каквото и да бе веществото в тях от тавана на пещерата. Точно те образуваха това мистично цвете на повърхността в иначе тъмната вода.

Линк към Част -4 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332498
Баня има горе до сепаретата - обади се веднага Паламуда - Тоалетна също. Четири сепарета съм спретнал. Сам съм ги правил. Е не са петзвезден лукс, но може и да са по-добре от сервизните помещения в някоя общинска болница – сам ...
  1351 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ЕХА! Благодаря
  • Благодаря, Многолика! Ригит, който търси - намира. Радвам се, че ти харесва.
  • Ехаааа! Де се е чуло и видяло нейде по света делфин да плува в морска пещера! Глупост или истина ще да е то това. При все в пещера, в която през тавана се процежда през късове самородна слюда светлина. Ха сега де! Светлинен лотус върху повърхността на пещерно езеро в което плуват делфини. Лелеее Какичко ако някой окенолог или морски биолог го това го прочете да ми отреже пръстите на ръцете ще да предпочете!
    Много ми хареса колажната илюстрацийка към тази част на Ная!
    И си признавам Мишо хвърчилото като находка е много сполучлив. Айде Афала има много снимки на делфини... Ама изплуващ мъж от дълбина да намериш си е или късмет или работа бъдева!
    Благодаря Какичко и за старанието и за труда!
Propuestas
: ??:??