Ако Паисий беше наш съвременник, щеше ли да бъде горд?
Дори не ми трябва време да се замисля върху отговора си. Съзнавайки какво е положението в България и познавайки доста от "модерните" българи с мъка на сърце ще кажа НЕ.
Монахът, автор на "История славянобългарска", би се обърнал в гроба си, ако можеше да види България на 21век с нейните велики българи. Същите, които бягат в чужбина заради кризата. Същите, които обикалят света и учат различни езици, забравили да бъдат българи. Същите, срамуващи се от факта, че са българи.
В главата ми отекват думите "Ооо, неразумний юруде, поради що се срамиш да се наречеш българин?" Дали днес някой си ги спомня? Дали днес някой изтръпва от чутото и прочетеното за онези времена? За времената, когато сме нямали писменост, когато сме били тъпкани и поругавани и въпреки всичко сме се удряли в гърдите и сме казвали с гордост: "Аз съм българин."
Днес имаме всичко - писменост, език, култура, история... И напук на всичко се срамуваме от себе си. Ругаем България, ругаем политиката, ругаем управниците, псуваме, негодуваме... срамуваме се. Сякаш не сме чели вековната история на родината си. Сякаш не сме чували за делата на Левски и Ботев, за Симеон и неговия Златен век, когато България е била на 3 морета. Сякаш думите на Вазов "език свещен на моите деди" вече не всяват уважение. Сякаш всичката кръв, напоила земята, по която стъпваме и всички паметници, криещи в себе си спомени, не са от значение.
Срамът е изместил гордостта и почитта от сърцата ни, срамът е изместил любовта. Защо тогава да се гордее Паисий? Защо да се гордеят Левски, Ботев, Вазов? Няма място за гордост в България на 21 век. А това е тъжно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados
