Дори не ми трябва време да се замисля върху отговора си. Съзнавайки какво е положението в България и познавайки доста от "модерните" българи с мъка на сърце ще кажа НЕ.
Монахът, автор на "История славянобългарска", би се обърнал в гроба си, ако можеше да види България на 21век с нейните велики българи. Същите, които бягат в чужбина заради кризата. Същите, които обикалят света и учат различни езици, забравили да бъдат българи. Същите, срамуващи се от факта, че са българи.
В главата ми отекват думите "Ооо, неразумний юруде, поради що се срамиш да се наречеш българин?" Дали днес някой си ги спомня? Дали днес някой изтръпва от чутото и прочетеното за онези времена? За времената, когато сме нямали писменост, когато сме били тъпкани и поругавани и въпреки всичко сме се удряли в гърдите и сме казвали с гордост: "Аз съм българин."
Днес имаме всичко - писменост, език, култура, история... И напук на всичко се срамуваме от себе си. Ругаем България, ругаем политиката, ругаем управниците, псуваме, ...