Алиса днес / римувано есе/
Като бистра вода започва деня! Ясно утро и прохладен вятър! Поклаща вяло клони стария габър... Птичата глъч в клоните глъхне... Иде есен. Мъзгата съхне... Разтърква очите Алиса. Обича това време! То винаги я слисва! Но бързо се сеща, че е зряла жена! Че има къща, мъж и деца! Че трябва за тях да се грижи! Сръчно, в синхрон задачи да движи. Че трябва и с любов да ги обгръща, за да е хубаво в нейната къща! И бърза Алиса! Крак не подвива! Сее и жъне житейската нива! А, после, макар уморена, превръща се в дивна сирена! В дома си пее омайните песни, за бъдат нощите в него чудесни! И дните - мъниста на герданче се нижат! Тя ги навива на крехкия врат. Те натежават, снагата превиват... Алиса не спира! Обича и пази малкия си свят! О вие, които в него живеете! Оценете, докато е с вас, а не когато за нея жалеете! Вие, които отвънка надничате! Подминете, вместо зла дума да изричате! Прегърнете вашия си свят! Защото гердан се вие и на вашия врат!
Мисля, че нездравото любопитство и злоба са твърде много днес. Нека заживеем като Алиса и животът ни ще стане друг! Желая щастие!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Зиги! Хубава нощ!
-
И на мен ми хареса!
-
Благодаря, Кате! Сега е времето на Алисите! Те ще оправят света.
-
Хубаво е.🙂
-
Много щастие и чисто лично пространство!
-
Радвам се теб, дано винаги да е така от тук нататък! Лека и зареждаща неделя!
-
Вече е така. Трябваше ми доста време. За сега лаят отвън.
-
Така е ,ако не надзъртат в чуждата паница и тяхното ядене ще е вкусно! А на теб пожелавам, дано никога не се налага вече, да прочистваш пространството си ,а до теб да има малко, но стойностни хора!
-
Човек се учи да си пази пространството. На мен ми отне време да си го прочистя. Било е и е обект на попълзновения. Пазя си го. Ако хората проумеят простичката истина, че ако омърсят нечий свят, няма да почистят своя, този проблем няма да стои.
-
Това, да позволиш на някой, да навлезе, не канен в живота ти, е слабост, която не уважавам. Господ е преценил, че така трябва и е създал семейството, като най- ценното нещо, за развитие на човечеството. В него е заложил любовта , като най-истинската съставка от микса на живота и ако я принесем, върху всеки член от семейството , домашни любимци, цветя, уютен дом, какво по-вече да иска човек! Лек ден от сърце!
-
Блгодаря, Мини! Премислено, осмислено, изживяно, недоизживяно есе. Желая щастие! То е невъзможно, ако позволим на клюки, злоба и завист да навлязат в личното пространство.
-
Прекрасно есе, подканва към промяна в мисленето и живот, в който отсъстват злобата и завистта. А това, човек да бъде уважен, когато е жив, а не когато си замине от този свят, да го споменем, е толкова силно! Не ни прави по-добри, закъснялото отношение към него. Много ми хареса животът на Алиса! Пожелавам го на всеки! Надявам се, по-вече хора, да носят тези ценности! Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
