Алиса днес / римувано есе/
Като бистра вода започва деня! Ясно утро и прохладен вятър! Поклаща вяло клони стария габър... Птичата глъч в клоните глъхне... Иде есен. Мъзгата съхне... Разтърква очите Алиса. Обича това време! То винаги я слисва! Но бързо се сеща, че е зряла жена! Че има къща, мъж и деца! Че трябва за тях да се грижи! Сръчно, в синхрон задачи да движи. Че трябва и с любов да ги обгръща, за да е хубаво в нейната къща! И бърза Алиса! Крак не подвива! Сее и жъне житейската нива! А, после, макар уморена, превръща се в дивна сирена! В дома си пее омайните песни, за бъдат нощите в него чудесни! И дните - мъниста на герданче се нижат! Тя ги навива на крехкия врат. Те натежават, снагата превиват... Алиса не спира! Обича и пази малкия си свят! О вие, които в него живеете! Оценете, докато е с вас, а не когато за нея жалеете! Вие, които отвънка надничате! Подминете, вместо зла дума да изричате! Прегърнете вашия си свят! Защото гердан се вие и на вашия врат!
Мисля, че нездравото любопитство и злоба са твърде много днес. Нека заживеем като Алиса и животът ни ще стане друг! Желая щастие!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
