Колко хубаво е да бъдеш спокоен и да не ти дреме кой за какво иска да те ядоса. Птичките си пеят, керванът си върви, кучетата си лаят, а на мен ми е все тая за настоящето, щом бъдещето е за другите, а миналото – на мъртвите. Имам всичко, от което се нуждая – себе си. Звъни телефонът, но какво от това?! Искам да остана сам и той няма да прекъсне усещането ми за щастие. Ето, спря. Който и да е бил, да върви на майната си барабар с безсмисления разговор, който желае да водим. Чувам тишината и това е единственото, което искам в този момент. Нещо падна. Дано са цените, но най-вероятно пак някой съсед се чуди с какво да се занимава. Дали да премести предмет едно на мястото на предмет две, или предмет три на мястото на четири. И неговата не е лесна. Уви, простотията по хората ходи, а не по покривите и е нелечима. Аз не бързам за никъде, не искам нищо и не чакам никого. Ако искате да говорите с мен, няма ме! Днес съм на своята си планета и на нея няма място за никой, освен за слънчевото време ...