20 авг. 2013 г., 20:43

Another brick in the wall

1.7K 0 2
1 мин за четене

    Колко хубаво е да бъдеш спокоен и да не ти дреме кой за какво иска да те ядоса. Птичките си пеят, керванът си върви, кучетата си лаят, а на мен ми е все тая за настоящето, щом бъдещето е за другите, а миналото – на мъртвите. Имам всичко, от което се нуждая – себе си. Звъни телефонът, но какво от това?! Искам да остана сам и той няма да прекъсне усещането ми за щастие. Ето, спря. Който и да е бил, да върви на майната си барабар с безсмисления разговор, който желае да водим. Чувам тишината и това е единственото, което искам в този момент. Нещо падна. Дано са цените, но най-вероятно пак някой съсед се чуди с какво да се занимава. Дали да премести предмет едно на мястото на предмет две, или предмет три на мястото на четири. И неговата не е лесна. Уви, простотията по хората ходи, а не по покривите и е нелечима. Аз не бързам за никъде, не искам нищо и не чакам никого. Ако искате да говорите с мен, няма ме! Днес съм на своята си планета и на нея няма място за никой, освен за слънчевото време и усещането, че мога всичко. Знам защо Бог е създал природата, но се чудя защо е създал нас? Онези, които винаги бързат, а никъде не отиват; събарят стени, за да строят нови; купуват коли, за да плащат вредни газове; създават лекарства, за да лекуват раните, които сами са си причинили. Днес обаче няма да съм като тях. Днес ще бъда това, което не съм, докато другите правят планове за живота ми. Ще съм онзи, когото обичам най-много – егоизмът ми. Онзи, който ме отличава от всички и ме кара да крещя от кеф, че не приличам на никого. А довечера, довечера ще отида на концерт, където ще гледам как изкуството ражда изкуство, без да му пука за мнението на когото и да е, точно като мен сега, пишейки по празния лист, оставящ спомени за другите, но не и на самия мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ние живеем в клише, от което няма измъкване! Вече трудно можеш да си оригинален, защото няма да те разберат. Литературата има за цел да надстроява общественото мнение, но то вече липсва. Строим кули без основи и магистрали, които ни водят до никъде! Тъжно, но факт!!!
  • Ако успяваш да го постигнеш това, поне от време на време - бравос
    Текстът е добър, според мен, има тук-таме клишета, но си ги вързал умно с твоята позиция. А тя ми харесва

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...