2 мин за четене
… и въпреки че не си до мен, ще те обичам. И въпреки че знам, че не мога да те имам, ще се надявам. И въпреки че искам да те забравя, се моля никога да не успея. Успея, защото по-добър от теб може би няма да срещна… Пред мен стои един бял лист, така празен, така чист, така бял. Само едно нещо го дели от съвършенството, една малка капчица по средата. Тя може да е малка, но в себе си е събрала цялата мъка, която побира сърцето ми. Очите ми са зачервени, изпълнени със сълзи, но това, което е в душата ми напомня повече на пустиня.
И сред цялата тази сивота, има три рози една жълта, една червена и една увяхнала…
А си мислех, че си по-различен, но ти си като всички останали, че и по-лош от тях, мислех си, че сълзите ми и болката все някога ще свършат, но всяка твоя постъпка все едно копае малко по малко гроба, в който постави измъченото ми сърце. Човек си мисли, че никога не може да стане по-лошо, но съдбата му доказва, че не е така.Сега си с една от най-добрите ми приятелки, обичате се, мож ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse