И сред цялата тази сивота, има три рози една жълта, една червена и една увяхнала…
А си мислех, че си по-различен, но ти си като всички останали, че и по-лош от тях, мислех си, че сълзите ми и болката все някога ще свършат, но всяка твоя постъпка все едно копае малко по малко гроба, в който постави измъченото ми сърце. Човек си мисли, че никога не може да стане по-лошо, но съдбата му доказва, че не е така.Сега си с една от най-добрите ми приятелки, обичате се, може би, напук на всичко и всички. Такава новина не се посреща леко. Когато ти кажат: "Седни, че трябва да ти кажа нещо", разговорът никога не завършва добре. Сълзи не ми останаха, последната е вече върху този лист, разбрах, че не си заслужава да плача, че със сълзи нищо не се постига и че трябва да гледам напред и да се опитам да не ви мразя и упреквам, но не мога да диктувам на сърцето ми какво да чувства. И не мога да си обясня как въпреки всичко, то още не те е намразило…Но ето един нов лист, пак така съвършен, но на него няма малка капчица… На него има много букви, защото от тук започва новата история на живота ми, а другия лист ще го запазя, само за да си спомням, че никога не трябва да се влюбвам в усмивката и в очите на човек, защото този, които е казал, че очите никога не лъжат, явно не е поглеждал в твоите…… Е вече се надявам да те забравя, надявам се също никога да не срещна друг като теб, живота ме научи вече, че никога не трябва да се влюбваш в човек, който не познаваш и който никога няма да те заслужава…
© Вили Мотовили Всички права запазени