Mar 25, 2007, 9:38 PM

Белият лист 

  Essays » Personal
1986 0 4
2 min reading
… и въпреки че не си до мен, ще те обичам. И въпреки че знам, че не мога да те имам, ще се надявам. И въпреки че искам да те забравя, се моля никога да не успея. Успея, защото по-добър от теб може би няма да срещна… Пред мен стои един бял лист, така празен, така чист, така бял. Само едно нещо го дели от съвършенството, една малка капчица по средата. Тя може да е малка, но в себе си е събрала цялата мъка, която побира сърцето ми. Очите ми са зачервени, изпълнени със сълзи, но това, което е в душата ми напомня повече на пустиня.
И сред цялата тази сивота, има три рози една жълта, една червена и една увяхнала…
А си мислех, че си по-различен, но ти си като всички останали, че и по-лош от тях, мислех си, че сълзите ми и болката все някога ще свършат, но всяка твоя постъпка все едно копае малко по малко гроба, в който постави измъченото ми сърце. Човек си мисли, че никога не може да стане по-лошо, но съдбата му доказва, че не е така.Сега си с една от най-добрите ми приятелки, обичате се, мож ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Мотовили All rights reserved.

Random works
: ??:??