Белият лист
2 min reading
… и въпреки че не си до мен, ще те обичам. И въпреки че знам, че не мога да те имам, ще се надявам. И въпреки че искам да те забравя, се моля никога да не успея. Успея, защото по-добър от теб може би няма да срещна… Пред мен стои един бял лист, така празен, така чист, така бял. Само едно нещо го дели от съвършенството, една малка капчица по средата. Тя може да е малка, но в себе си е събрала цялата мъка, която побира сърцето ми. Очите ми са зачервени, изпълнени със сълзи, но това, което е в душата ми напомня повече на пустиня.
И сред цялата тази сивота, има три рози една жълта, една червена и една увяхнала…
А си мислех, че си по-различен, но ти си като всички останали, че и по-лош от тях, мислех си, че сълзите ми и болката все някога ще свършат, но всяка твоя постъпка все едно копае малко по малко гроба, в който постави измъченото ми сърце. Човек си мисли, че никога не може да стане по-лошо, но съдбата му доказва, че не е така.Сега си с една от най-добрите ми приятелки, обичате се, може би, напук на всичко и всички. Такава новина не се посреща леко. Когато ти кажат: "Седни, че трябва да ти кажа нещо", разговорът никога не завършва добре. Сълзи не ми останаха, последната е вече върху този лист, разбрах, че не си заслужава да плача, че със сълзи нищо не се постига и че трябва да гледам напред и да се опитам да не ви мразя и упреквам, но не мога да диктувам на сърцето ми какво да чувства. И не мога да си обясня как въпреки всичко, то още не те е намразило…Но ето един нов лист, пак така съвършен, но на него няма малка капчица… На него има много букви, защото от тук започва новата история на живота ми, а другия лист ще го запазя, само за да си спомням, че никога не трябва да се влюбвам в усмивката и в очите на човек, защото този, които е казал, че очите никога не лъжат, явно не е поглеждал в твоите…… Е вече се надявам да те забравя, надявам се също никога да не срещна друг като теб, живота ме научи вече, че никога не трябва да се влюбваш в човек, който не познаваш и който никога няма да те заслужава…
© Вили Мотовили All rights reserved.
