Човек се ражда да даде другиму любов
1 мин за четене
"Човек се ражда да даде другиму любов. Оня, който никому, дори на куче не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят, по-добре щеше да бъде, ако майка му вместо него е родила камък. Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората, те няма да го запомнят с добро. Такъв човек - по дяволите."
Пеньо Пенев
Всяко човешко същество се ражда обичано и обградено с грижи и любов. Майчината ласка е първата обич, която ние усещаме. Майчината любов е най-силна, тя е като безкрайна стоманена нишка. Тя няма граници и край. Тя е доживотна.
Някога замислял ли си се как би изглеждал човек, който е лишен от чувството да обича и да бъде обичан? И аз като Пеньо Пенев мисля, че този човек би бил като камък, безчувствен и недосегаем. Този човек никога не е изпитвал чувството на болка или удоволствие, радост или тъга. Този човек няма да остане в ничие сърце, този човек не би изживял живота си пълноценно, живота даден му от Бога. Според мен такъв човек не би съществувал.
Хората са казали: "Човек, който не посади поне едно дърво през живота си, той не е живял.", и са били напълно прави. Ако за едно растение не се полагат грижи и любов, то загива. И при хората е така. Пример за това са децата, лишени от родителски грижи, израснали по домове и сиропиталища. Такива деца се привързват много лесно към човек, обърнал им дори и само капчица внимание. Те са способни да обичат, но дали ние хората от обществото сме готови да обичаме? В днешния начин на живот рядко се замисляме дали обръщаме достатъчно внимание на любовта и обичта.
Да обичаш е способност, която малко хора владеят, хора - сърцати и добри. Способност, жизненоважна и необходима, особено днес.
Пеньо Пенев
Всяко човешко същество се ражда обичано и обградено с грижи и любов. Майчината ласка е първата обич, която ние усещаме. Майчината любов е най-силна, тя е като безкрайна стоманена нишка. Тя няма граници и край. Тя е доживотна.
Някога замислял ли си се как би изглеждал човек, който е лишен от чувството да обича и да бъде обичан? И аз като Пеньо Пенев мисля, че този човек би бил като камък, безчувствен и недосегаем. Този човек никога не е изпитвал чувството на болка или удоволствие, радост или тъга. Този човек няма да остане в ничие сърце, този човек не би изживял живота си пълноценно, живота даден му от Бога. Според мен такъв човек не би съществувал.
Хората са казали: "Човек, който не посади поне едно дърво през живота си, той не е живял.", и са били напълно прави. Ако за едно растение не се полагат грижи и любов, то загива. И при хората е така. Пример за това са децата, лишени от родителски грижи, израснали по домове и сиропиталища. Такива деца се привързват много лесно към човек, обърнал им дори и само капчица внимание. Те са способни да обичат, но дали ние хората от обществото сме готови да обичаме? В днешния начин на живот рядко се замисляме дали обръщаме достатъчно внимание на любовта и обичта.
Да обичаш е способност, която малко хора владеят, хора - сърцати и добри. Способност, жизненоважна и необходима, особено днес.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Уесли Димитров Todos los derechos reservados
