Nov 12, 2008, 8:17 PM
Човек се ражда да даде другиму любов
1 мин reading
"Човек се ражда да даде другиму любов. Оня, който никому, дори на куче не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят, по-добре щеше да бъде, ако майка му вместо него е родила камък. Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората, те няма да го запомнят с добро. Такъв човек - по дяволите."
Пеньо Пенев
Всяко човешко същество се ражда обичано и обградено с грижи и любов. Майчината ласка е първата обич, която ние усещаме. Майчината любов е най-силна, тя е като безкрайна стоманена нишка. Тя няма граници и край. Тя е доживотна.
Някога замислял ли си се как би изглеждал човек, който е лишен от чувството да обича и да бъде обичан? И аз като Пеньо Пенев мисля, че този човек би бил като камък, безчувствен и недосегаем. Този човек никога не е изпитвал чувството на болка или удоволствие, радост или тъга. Този човек няма да остане в ничие сърце, този човек не би изживял живота си пълноценно, живота даден му от Бога. Според мен такъв човек не би съществувал.
Хората са казали: "Човек, който не посади поне едно дърво през живота си, той не е живял.", и са били напълно прави. Ако за едно растение не се полагат грижи и любов, то загива. И при хората е така. Пример за това са децата, лишени от родителски грижи, израснали по домове и сиропиталища. Такива деца се привързват много лесно към човек, обърнал им дори и само капчица внимание. Те са способни да обичат, но дали ние хората от обществото сме готови да обичаме? В днешния начин на живот рядко се замисляме дали обръщаме достатъчно внимание на любовта и обичта.
Да обичаш е способност, която малко хора владеят, хора - сърцати и добри. Способност, жизненоважна и необходима, особено днес.
Някога замислял ли си се как би изглеждал човек, който е лишен от чувството да обича и да бъде обичан? И аз като Пеньо Пенев мисля, че този човек би бил като камък, безчувствен и недосегаем. Този човек никога не е изпитвал чувството на болка или удоволствие, радост или тъга. Този човек няма да остане в ничие сърце, този човек не би изживял живота си пълноценно, живота даден му от Бога. Според мен такъв човек не би съществувал.
Хората са казали: "Човек, който не посади поне едно дърво през живота си, той не е живял.", и са били напълно прави. Ако за едно растение не се полагат грижи и любов, то загива. И при хората е така. Пример за това са децата, лишени от родителски грижи, израснали по домове и сиропиталища. Такива деца се привързват много лесно към човек, обърнал им дори и само капчица внимание. Те са способни да обичат, но дали ние хората от обществото сме готови да обичаме? В днешния начин на живот рядко се замисляме дали обръщаме достатъчно внимание на любовта и обичта.
Да обичаш е способност, която малко хора владеят, хора - сърцати и добри. Способност, жизненоважна и необходима, особено днес.
© Уесли Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Моите поздравления, приятелче! Не му обръщай внимание на Астаротчо. Той си е просто такъв и то още от малък. Радвам се, че един млад човек разсъждава по тази тема. Единствената ми забележка е, че е доста кратичко. Що се отнася до Пеньо Пенев, този поет наистина е творил по времето на социализма, но мисълта, която цитираш е общочовешка.
-
И аз ще кажа като Нина-"ФАКТ"
Благодаря Ви за есето.
"Способност, жизненоважна и необходима, особено днес."
Поздрави,
Катерина -
"Да обичаш е способност, която малко хора владеят, хора - сърцати и добри. Способност, жизненоважна и необходима, особено днес."
-
Това не е вярно? Каква е тази глупост? Пхахахахах...Видял една мисъл на това соц-човече Пенев, преписал я и си помислил, че може да разсъждава над нея. Ххахаха...глупости...пълни
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
