12 нояб. 2008 г., 20:17
1 мин за четене
"Човек се ражда да даде другиму любов. Оня, който никому, дори на куче не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят, по-добре щеше да бъде, ако майка му вместо него е родила камък. Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората, те няма да го запомнят с добро. Такъв човек - по дяволите."
Пеньо Пенев
Всяко човешко същество се ражда обичано и обградено с грижи и любов. Майчината ласка е първата обич, която ние усещаме. Майчината любов е най-силна, тя е като безкрайна стоманена нишка. Тя няма граници и край. Тя е доживотна.
Някога замислял ли си се как би изглеждал човек, който е лишен от чувството да обича и да бъде обичан? И аз като Пеньо Пенев мисля, че този човек би бил като камък, безчувствен и недосегаем. Този човек никога не е изпитвал чувството на болка или удоволствие, радост или тъга. Този човек няма да остане в ничие сърце, този човек не би изживял живота си пълноценно, живота даден му от Бога. Според мен такъв човек не би съществув ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация