В България няма общество. Има индивиди.
Личности липсват.
В България няма политика. Но политици – колкото щеш. Колкото повече политици, толкова по-малко политика. Пълно е с визионери. А визия липсва. Пред тях: кюмбе пернишко чудо с мешана скара, зад тях – психоевроатлантизъм с репички и скучно брюле без зимна малинка отгоре.
Така е и с юристите – фабрикуват ги на килограм. Не зная със сигурност, но едва ли има град в България, който да не е филиал на университет, институт с права за производство на юристи.
И с икономистите е така. Какво ли всъщност е икономист? Никой не знае. Но има поне тридесет специализации по икономика. И всичките – в бахура на безработицата.
За политолозите и социолозите да не говорим. Те не спират да ни припомнят за своето многословно излишество.
Журналистите станаха зависими. И ненужни по тази причина.
Сега е времето на IT-та. Те много се фукат. И тяхното време ще мине. Машините скоро ще произвеждат по-добро качество от техните програми.
Интелектуалци в България битуват само чуждоезично – отвън. Понякога идват тук, за да получат награда и нещо по-лошо, примерно платена власт, и после отново навън. Какъв ти тук интелектуален национален потенциал? То потенциал никакъв, ти търсиш интелектуален? В коя нация? В кое време? След Априлския пленум през 1956-а ли? Времето на Тодор Живков? Или същото: на онези 800 дни на днешния цар Симеон ли, дето няма интерес от Боровец, откакто дойде през 2001 година? Или в безвремието на неговия пазач и личен охранител? Същият дето охраняваше и Живков. Няма нищо по-лошо от охраната, от мен да го знаете. Всеки гавазин е готов за премиер. И всеки простак – за професор. Щом е възможно.
Но да се върнем към темата.
Висшето образование се превърна в посмешище. Професорите вземат пари от два-три университета, за да гастролират. И не знаят какво говорят, но им плащат. Кой им плаща ли? Ние. Нито лев за държавни висши учебни заведения! Нито лев. Нека сами да изкарат мангизите си, както го правят на Запад. Нали натам сме тръгнали?
Няма детски градини. Защо? Защото някой ги разпродаде. Парцелите, удобните, където майките можеха да водят децата си. Нека да видим кой и кога ги разпродаде? Защо? На кого?
Прокуратурата се отрече себе си. И се присмива през очите на своите кукловоди. Каква е връзката ли? Пряка. Нима очаквате от държавен орган да припознае за общестевен интересът, който не е тъждествен с държавния? Общество и държава обаче са две различни неща. В съда по принцип го схващат. В публичното обвинение – не.
Пенсиите са ниски. Това не е напълно вярно. Но дори и така да е – защо са толкова ниски? Къде са проверките? Къде са пенсионните съюзи, които да отстояват правата си? Ясно е, че КНСБ и „Подкрепа“ не стават.
Не можете да си намерите работа? Няма и как. Всички длъжности в държавните, в общинските, в областните администрациии – до прислужница, до чистачка! – са партийни назначения. У нас няма хитлеризъм, нито сталинизъм, нито путинизъм. У нас има нихилизъм.
Не ви публикуват творбите? Колко у нас има издания? По време на Втората световна война у нас е имало двайсет пъти повече печатни издания, отколкото сега. Днес има техни аналогови изчадия. Не стават за нищо.
Ама нищо. Няма нищо, да кажем. И това ще мине. Нищото.
В София има повече болници, отколкото в цяла Нидерландия. Защото има какво да се източва ли? От нашата, на данъкоплатците Здравна каса?
В България банките събират такса, задето влизаш при тях. Защото БНБ се уплаши да контролира, след като бе наритана от същата прокуратура по повод на КТБ. А КТБ е друга тема. Няма кой да нарита прокуратурата.
Нека се усмихнем. Това се прави чрез удължаване на устните. Гримаса. Механично. И чаша чай. Зиме иде.
Нека се погушкаме. Пещерно. Да се стоплим. Да затулим, да запушим пещерата и да оставим огъня да грее, докато се задушаваме. Индивидуално ще сме общност вътре.
И после? Ще излезем навън. Какво друго? Накъде без въздух?
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados