В България няма общество. Има индивиди.
Личности липсват.
В България няма политика. Но политици – колкото щеш. Колкото повече политици, толкова по-малко политика. Пълно е с визионери. А визия липсва. Пред тях: кюмбе пернишко чудо с мешана скара, зад тях – психоевроатлантизъм с репички и скучно брюле без зимна малинка отгоре.
Така е и с юристите – фабрикуват ги на килограм. Не зная със сигурност, но едва ли има град в България, който да не е филиал на университет, институт с права за производство на юристи.
И с икономистите е така. Какво ли всъщност е икономист? Никой не знае. Но има поне тридесет специализации по икономика. И всичките – в бахура на безработицата.
За политолозите и социолозите да не говорим. Те не спират да ни припомнят за своето многословно излишество.
Журналистите станаха зависими. И ненужни по тази причина.
Сега е времето на IT-та. Те много се фукат. И тяхното време ще мине. Машините скоро ще произвеждат по-добро качество от техните програми.
Интелектуалци в България ...