Да преизградиш себе си
Трудно е да пуснеш някого към когото си привързан. Но още по-трудно е да не искаш да пуснеш някого , въпреки, че ти дава безброй причини да го направиш. Наранява те, причинява ти болка, но раздялата не е опция. Търпиш, търпиш.......Но в един момент нещо се случва. Розовите очила се счупват, и започваш да виждаш действителността. И осъзнаваш този човек как те е променил. Започваш отначало. Израстваш. Разбираш по това, че вместо да го мразиш, той ти става безразличен. И всъщност даже си благодарна за това, че те е превърнал в тази ти версия. Харесваш се.
Той ти е помогнал да си спомниш стойността си. Той ти е спомогнал да се оформиш в това , което си днес. Осъзнаваш, че начина по който се е държал с теб, е отразявал него самия. Защото хората могат да обичат само до нивото, на което са обикнали себе си. Могат да комуникират до нивото на собственото си самосъзнание. А поведението му отразява само неговите неизлекувани травми. Той не знае колко тъмнина е трябвало да преодолееш, за да излъчваш толкова светлина днес. Не знае колко пъти си преизграждала себе си, за да живееш живота, който живееш днес. Но ти знаеш и това е достатъчно. Днес си различна, осъзнаването те е разделило с много хора. Помогнало ти е да видиш всъщност какви са. Избираш да стоиш далеч от тях, защото да бъдеш сам в собствената си компания е по-приятно, от това да бъдеш с ограничени хора, които отказват да мислят и да се развиват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Vqra Ilieva Todos los derechos reservados
