Стъпвам тихо, много тихо. Стремя се да не Го събудя,
но старанието ми е напразно -аз знам, че не мога да Го събудя.
Поне не сега -в този живот, на тази планета - така презряла от
откривателства...
Мигновение от дългото пътешествие...
или вечност, побрана в един миг... Тогава защо стъпвам толкова тихо?
Вероятно, за да не събудя себе си!
Идвам тук толкова смело-самонадеяна.
Знам, че не мога да плувам, дори изпитвам панически ужас
от дълбокото,
но нагазвам смело, все по-навътре, и вярвам,че водата
всеки момент ...