Дори да изгоря...
Само като те погледна...
Донесе лятото със себе си. Загорялото ти от слънцето тяло излъчва една топлина, която ме приласкава. Желая да заровя пръсти в косите ти, ухаещи на морска пяна. Желая да потъна в прегръдката ти, гореща като морския пясък. Взирам се в дълбините на очите ти - бистри, палави - като развълнувани вълни.
Искам да се потопя, да потъна, да се загубя в тях .
Само като усетя аромата ти...
Сякаш целият ми вътрешен свят се преобръща и ми се разкрива в нови измерения. Губя усещането си за това кое е правилно и кое грешно, забравям Ти кой си и Аз коя съм, не ме интересува къде и как ще завърши всичко. Искам само да изчезне всичко - и времето, и пространството, и всички останали.
Желая те насаме!
Очите ти да гледат само в моите. Ръцете ти да докосват само мен. Устните ти да бягат само по моето тяло. Уханието ти да обзема само моите сетива.
И всяка изминала секунда, в която само се разминаваме и оставяме само погледите ни да говорят за нашите желания ми се струва все по-дълга и мъчителна. На моменти всичко ми изглежда така, сякаш никога не е било... По-страшно ми става, когато се запитам дали отново ще бъде.
Само като ме погледнеш...
Усещам как огънят в черните ти като въглени очите хвърля искри, които посипват цялото ми тяло. Огнените езици облизват очите ми, изгарят женските ми извивки, опожаряват сърцето ми.
Ела!
Вземи ме!
Дори да изгоря...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димана Миткова Todos los derechos reservados
