roshko (Димана Миткова)
20 5
4 июл. 2008 г., 16:48

Дори да изгоря... 

  Эссе » Личные
2121 0 4
1 мин за четене
  

Само като те погледна...

Донесе лятото със себе си. Загорялото ти от слънцето тяло излъчва една топлина, която ме приласкава. Желая да заровя пръсти в косите ти, ухаещи на морска пяна. Желая да потъна в прегръдката ти, гореща като морския пясък. Взирам се в дълбините на очите ти - бистри, палави - като развълнувани вълни.

Искам да се потопя, да потъна, да се загубя в тях .

Само като усетя аромата ти...

Сякаш целият ми вътрешен свят се преобръща и ми се разкрива в нови измерения. Губя усещането си за това кое е правилно и кое грешно, забравям Ти кой си и Аз коя съм, не ме интересува къде и как ще завърши всичко. Искам само да изчезне всичко - и времето, и пространството, и всички останали.

Желая те насаме!

Очите ти да гледат само в моите. Ръцете ти да докосват само мен. Устните ти да бягат само по моето тяло. Уханието ти да обзема само моите сетива.

И всяка изминала секунда, в която само се разминаваме и оставяме само погледите ни да говорят за нашите желания ми се струва все по-дълга и мъчителна. На моменти всичко ми изглежда така, сякаш никога не е било... По-страшно ми става, когато се запитам дали отново ще бъде.

Само като ме погледнеш...

Усещам как огънят в черните ти като въглени очите хвърля искри, които посипват цялото ми тяло. Огнените езици облизват очите ми, изгарят женските ми извивки, опожаряват сърцето ми.

Ела!

Вземи ме!

Дори да изгоря...

 

© Димана Миткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??